female.bg

Женско списание с източниците отдолу

Пари и работа

Разлика в заплащането между жените и мъжете в България: данни и права

По данни на Евростат през 2024 г. жените в България са получавали средно с 12,0 % по-ниско брутно почасово възнаграждение от мъжете, при 11,1 % средно за ЕС. Директивата на ЕС за прозрачност в заплащането трябваше да бъде въведена до 7 юни 2026 г. Ето какво показват числата, какви права дава директивата и какво можеш да направиш сега.

Жена работи на лаптоп в офис
Снимка: Mert Coşkun · Pexels License
Съдържание
  1. Какво мери „разликата в заплащането“
  2. България и ЕС: числата за 2020–2024 г.
  3. Какво дава директивата за прозрачност в заплащането
  4. Докъде е България
  5. Какво можеш да направиш сега
  6. Защо средната разлика не е цялата история

Какво мери „разликата в заплащането“

Евростат определя некоригираната разлика в заплащането като разликата между средното брутно почасово възнаграждение на мъжете и на жените, изразена като процент от това на мъжете. Данните са за предприятия с 10 и повече наети, без държавното управление и отбраната.

„Некоригирана“ означава, че показателят не отчита професия, стаж, работно време или сектор. Евростат подчертава, че той дава общата картина и е по-широко понятие от дискриминацията в смисъла на „равно заплащане за равен труд“ – в него се отразяват и разликите в професиите, секторите и работното време на жените и мъжете.

България и ЕС: числата за 2020–2024 г.

ГодинаБългарияСредно за ЕС
202012,5 %12,7 %
202111,9 %12,3 %
202212,6 %12,2 %
202313,5 %11,7 %
202412,0 %11,1 %

От 2022 г. България е над средното за ЕС. През 2024 г. най-голяма е разликата в Естония (18,8 %), а най-малка – в Люксембург, където е отрицателна (−0,8 %), т.е. жените там средно получават малко повече на час.

Интересна подробност от същия доклад на Евростат: при работещите на непълно работно време разликата в България е −8,3 % – най-ниската сред страните с данни, т.е. в полза на жените. Евростат обяснява, че отрицателните стойности трябва да се четат в контекста на пазара на труда: жените, които работят, може да имат сравнително по-високо образование и квалификация.

Какво дава директивата за прозрачност в заплащането

Директива (ЕС) 2023/970 е приета на 10 май 2023 г., за да направи принципа „равно заплащане за равен труд или труд с равна стойност“ проверим на практика. Ето основните права, които дава на работещите и кандидатите.

  • Заплатата преди наемането (чл. 5). Имаш право да знаеш началното заплащане или диапазона за длъжността – в обявата, преди интервюто или по друг начин.
  • Без въпрос за предишната заплата (чл. 5, т. 2). Работодателят не може да те пита колко получаваш сега или колко си получавала на предишни работи.
  • Ясни критерии (чл. 6). Работодателят трябва да ти осигури лесен достъп до критериите за заплащане, нивата и увеличенията; те трябва да са обективни и неутрални по отношение на пола. Фирми с под 50 души могат да бъдат освободени от частта за увеличенията.
  • Право на информация (чл. 7). Можеш писмено да поискаш своето ниво на заплащане и средните заплати по пол за хората, които вършат равен или равностоен труд. Отговорът трябва да дойде в разумен срок, но не по-късно от 2 месеца.
  • Без тайна за собствената заплата (чл. 7, т. 5). Клаузи в договора, които ти забраняват да казваш колко получаваш, трябва да бъдат забранени.
  • Отчети на работодателите (чл. 9). Фирмите с 250 и повече работници докладват разликата всяка година, първо до 7 юни 2027 г.; със 150–249 – до 7 юни 2027 г. и на всеки 3 години; със 100–149 – до 7 юни 2031 г. и на всеки 3 години.
  • Съвместна оценка (чл. 10). Ако отчетът покаже разлика от поне 5 % в някоя категория, която работодателят не може да обоснове обективно и не коригира в 6 месеца, той прави оценка заедно с представителите на работниците.

Докъде е България

Срокът за въвеждане на директивата в националното право беше 7 юни 2026 г. (чл. 34). В базата данни EUR-Lex за националните мерки за транспониране България е съобщила 12 акта – сред тях изменения на Кодекса на труда (ДВ, бр. 16 от 10.02.2026 г.), на Закона за защита от дискриминация (ДВ, бр. 30 от 27.03.2026 г.) и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (ДВ, бр. 115 от 30.12.2025 г.). EUR-Lex уточнява, че информацията е от държавите и не предрешава проверката на Комисията дали въвеждането е пълно и вярно.

В консолидирания текст на Кодекса на труда на lex.bg (проверен на 4.11.2026 г.) чл. 243 все още съдържа само общия принцип: жените и мъжете имат право на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Конкретните права от чл. 5, 7 и 9 на директивата – диапазон на заплатата при кандидатстване, забрана за въпрос за предишната заплата, срок от 2 месеца за информация – не открихме изрично уредени в Кодекса на труда и в Закона за защита от дискриминация. Ще обновим статията, когато има промяна.

Какво можеш да направиш сега

  • Преди интервю попитай за заплатния диапазон на длъжността. Директивата е ясна, че това е разумен въпрос.
  • Ако те питат колко взимаш сега, можеш да отговориш с очакванията си за новата позиция вместо със сегашната сума.
  • Запиши си критериите, по които се определят заплатите и повишенията във фирмата – и поискай ги писмено, ако не са известни.
  • Ако подозираш, че получаваш по-малко за равен труд, можеш да подадеш сигнал до Комисията за защита от дискриминация. Глобата за дискриминация по Закона за защита от дискриминация е от 500 до 2 000 евро за физически лица (чл. 78).
  • Сметни нетната си заплата, преди да преговаряш, с калкулатора бруто/нето и прочети как се смята заплатата през 2026 г.

Защо средната разлика не е цялата история

Евростат показва, че почти навсякъде в ЕС разликата е по-голяма в частния сектор, отколкото в обществения, и обяснява това с прозрачните заплатни скали в обществения сектор, които важат еднакво за мъжете и жените. Точно тази логика стои зад директивата: когато правилата за заплащане са известни, разликите се виждат и трудно остават необосновани.

Затова е полезно да гледаш не само средния процент, а и собствената си ситуация: каква е скалата във фирмата, как се определят бонусите и кой ги получава. Повече теми за работата и парите ще намериш в раздел Пари и работа.

Източници

  1. Eurostat — Gender pay gap statistics (Statistics Explained, данни от февруари 2026 г.) — Определение; ЕС 11,1 % за 2024 г.; Естония 18,8 %, Люксембург −0,8 %; непълно работно време в България −8,3 %; частен и обществен сектор.
  2. Eurostat — Gender pay gap in unadjusted form (sdg_05_20) — България 2020–2024: 12,5; 11,9; 12,6; 13,5; 12,0 %. ЕС: 12,7; 12,3; 12,2; 11,7; 11,1 %.
  3. Директива (ЕС) 2023/970 за прозрачност в заплащането (EUR-Lex, текст на български) — Чл. 5, 6, 7, 9, 10 и 34 (срок 7 юни 2026 г.).
  4. EUR-Lex — Национални мерки за транспониране на Директива (ЕС) 2023/970 — България: 12 съобщени мерки, срок 07.06.2026 г.
  5. Кодекс на труда, чл. 243 (lex.bg, консолидиран текст) — Равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд.
  6. Закон за защита от дискриминация (lex.bg, консолидиран текст) — Чл. 78: глоба от 500 до 2000 евро; изменения в ДВ, бр. 30/2026 г.

Фактите са сверени с източниците на 4.11.2026. Видя грешка? Пиши ни на kontakt@female.bg, поправяме и отбелязваме датата.

Прочети след това